Защо закъсня

Защо закъсня?

Мога ли да дойда сега на срещата  
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи? 
Кураж ще имам ли? 
Ще мога ли да се реша
да те оставя да гледаш право в очите ми,
в които синьото, вече не е тъй синьо?
Със сигурност ще погалиш косите ми,
придобили тъжния цвят на платина...
И както някога, ще хванеш нежно ръцете ми -
отчаяно празни и безсилно увиснали
и със съчувствие ще се взираш в лицето ми,
което от болка и чакане се е вече разкиснало.
Всичко е вече оскъдно, отдавна раздадено...
След толкова есени, тъжни пространства и хлад...
По-добре да остане всичко забравено,
та да те помня поне.. завинаги... млад!